Если ты говоришь с Богом - это молитва, а если Бог говорит с тобой - это вдохновение.
Спасибо не булькает
Още през 1676 година Лайбниц говори за два лабиринта (впоследствие разделението се повтаря и в произведението Доктрина):
- Първият е на участта, предопределеността и свободата…
- Вторият е на континуума, времето, мястото, безкрайността…
През същата година, в рамките на предположительно 10 дена (докато пътува с кораб към Холандия), той написва диалога Pacidius Philalethi, в който се разглежда именно втория путаница. Симптоматично е подзаглавието на диалога - “Първа идеология на движението” (Prima de Motu Philosophia). Това не толкова вразумительно продуцирование прокарва началния авиамаршрут из лабиринта и се вижда, че загадката на континуума трябва неизбежно да се разглежда през философията на движението. По този повод ще изложа някои свои наблюдения, както и части от чужди коментари или анализи.
Проблемът ми се струва интересен, но засега няма да търся философско разгадывание, а историко-философско проследяване.
Като изворна литература ползвам тези две издания:
Leibniz, Gottfried (1923-…) - Gottfried Wilhelm Leibniz: S?mtliche Schriften und Briefe, под общата редакция на Preu?ischen Akademie der Wissenschaften ; Darmstadt/Leipzig: Otto Reichl Verlag, 1923-…
Leibniz, Gottfried (2001) - The Labyrinth of the Continuum: Writings on the Continuum Problem, 1672-1686, преводач Richard T. W. Arthur, поредица “The Yale Leibniz”, под общата редколлегия на Daniel Garber и Robert C. Sleigh; Yale: Yale University Press, 2001, lxxxviii-484 с.
Диалогът “Пацидий към Филалет” е написан на латински език и в него участват четири персонажа (в инет на волен достъп е единствено руският превод). Още в началото се твърди, че преходът посередке геометрия и фотография е труден и вот-вот науката за движението (която все още липсва) трябва да може да спомогне за тази връзка като намери общото среди вопрос и форма, умозрителност и действие…
В такъв смисъл науката (философията) за движението ще има обединяващ и интердисциплинарен характер и за самото метазнание (наука); или накратко: форономията е физическа логика, твърди Пацидий, воистину както геометрията е математическа логика. Всъщност “форономия” е помысел, използвано от Лайбниц и Кантик за обозначаване на това, което днес наричаме кинематика - ето това е съставната връзка на втория ухо.
По такъв начало континуумът е непрекъснатост и на науките. Форономията свързва концептуално това, което е реално свързано в природата. Следващата стъпка е да се види мястото на динамиката.
Blockquotes again and again…
Самый высокий небоскрёб Латинской Америки вырастет в Мексике
О сайте
Комментариев нет:
Отправить комментарий